Къде е AgTech в новата Обща селскостопанска политика на ЕС?

Home / Новини / Къде е AgTech в новата Обща селскостопанска политика на ЕС?

Всички сме наясно, че Общата селскостопанска политика на ЕС ще се промени. Освен това всички вероятно сме убедени, че нейната промяната е неизбежна.

Tова става очевидно дори при един повърхностен поглед върху представянето на европейския земеделски сектор – както икономическо, така и екологично – в хода на последния програмен период, който всъщност все още не е приключил.

ОСП трябва да се промени и, както обикновено, въпросът за милион евро гласи: как?

Отговорът, отново както обикновено, ще бъде съобразен с политическите решения на ниво ЕС, които в действителност отразяват компромисите между националните приоритети на различните държави-членки, съобразени с бюджета, наличен за финансирането на ОСП. Тук не смятам да говоря за стратегически планове, стълбове на ОСП или преразпределение на средства. Всичко това е или ще бъде качено онлайн на страниците на Европейската комисия. По-скоро искам да акцентирам върху двете прилагателни, които използвах по-горе, за да дефинирам съмнителната ефективност на актуалната ОС. Прилагателните са „икономически“ и „екологичен“. И за разлика от повечето коментатори, ще се опитам да стъпя на официалните статистически данни. Повечето от тях можете да откриете тук.

Нека се заемем най-напред с икономическото представяне на европейското селско стопанство. Развитието на селските райони е друга тема и анализът й няма място тук. Предвид че от гледната точка на фермерите това представяне намира изражение чрез реализираните приходи, ще обърнем внимание тъкмо на тях. Ето как изглеждат цифрите:

  • (1) Личен доход: „В сравнение със средните заплати в икономиката, през 2017 г. предприемаческият доход на семейна работна единица достига стойност от около 46,5% . Това е най-високото равнище на този показател за последните 12 години.” Или с други думи: трябва да бъдем щастливи и благодарни за това, че фермерският доход почти е успял да покрие половината от стойността на средния доход. 
  • (2) Приходи на фермите: „Всяка година минимум 20% от фермерите страдат от загуби на доход в размер на над 30% в сравнение със средните им приходи за предходните три години. Най-висока е степента на тази променливост при секторите на зърнено-житните, маслодайните и протеиновите култури“. За да бъде перспективен, един отрасъл следва да бъде предвидим, поне от гледна точка на доходите, получавани от ангажираните в него. Макар да се радват на „подкрепа“ от страна на ОСП, според цитираната официална статистика доходите на стопаните явно са непостоянни и нестабилни.
  • (3) Демография: “Мнозинството от фермерите в ЕС (56%) са на възраст над 55 години, докато едва 5% са под 35-годишни.” Тъкмо този факт обяснява предходните точки. Младите, които са носители на новото (и да, тук имам предвид именно AgTech), са вън от селскостопанския сектор. Следователно, иновациите също остават отвън, вследствие от което равнището на доходите се запазва статично и както забелязахме, твърде незадоволително.

Ако подкрепата за европейското селско стопанство продължи да се случва по начина, по който Брюксел я прилага сега, младите няма да се завърнат в сектора. Обаче без тях не може и дума да става за масов трансфер на нови технологии и, респективно, за значителен растеж в производителността и доходите в отрасъла.

Да минем сега на темата за околната среда. Като част от на екипа на Архимед – Ю Ди Ес Ес, аз естествено ще съсредоточа вниманието върху проблемите, с които се занимава нашата технология IrriGATE. Списъкът не е изчерпателен и може да бъде удължен.

  • (1) Потребление на торове. „Факт е, че през последните десетилетия употребата на азотни торове като цяло намалява. За жалост, при зърнените култури се наблюдава тенденция към нарастване, което сочи по-ефективно използване на торовете.“ Обаче как може растежът в потреблението на нещо да предполага по-ефективното му използване? Конкретно при азота свръхупотребата води до негативни екологични ефекти.  
  • (2) Потребление на вода: „На селското стопанство се пада повече от половината (51,4% за 2014 г.) от употребата на прясна вода в Европа. Това е повече от консумацията при всички останали сектори, взети заедно.“ Тук нека се има предвид, че дялът на селското стопанство в БВП на ЕС-27 е малко под 3%.
  • (3) Вода за напояване: „Основната функция на водата, използвана в земеделието, е осигуряване на напояването. През 2010 г. общото количество вода, използвана за напояване от земеделските стопанства в ЕС-28, възлиза на около 40 милиарда м3.”

Технологията IrriGATE би могла да помогне за решаването на очевидния проблем тук, но при всяко положение един стимул, въведен чрез ОСП, би бил изключително полезен и в този случай.  Същото е валидно и  за неадекватната употреба на торове, за която споменах.

В заключение бих добавил, че за да бъде ефективна и наистина полезна за фермера, за природата и за обществото, новата ОСП трябва да окуражава смяната на поколенията и въвеждането на AgTech в селското стопанство на ЕС. Това е единственият начин да бъдат гарантирани достойни доходи на хората, заети в сектора, и да бъдат създадени условията, необходими за осигуряване на нужните ни хранителни суровини и за защитата на околната среда. В противен случай интелигентното земеделие ще си остане мечта, а без интелигентно земеделие човечеството няма да успее да се справи с предизвикателствата на утрешния ден, били те икономически или екологични. И всичко това определено е валидно не само за Европа.

Автор: Камен Делибеев


Изпратете ни Вашето запитване