Какво е нужно, за да се случи дигиталното земеделие

Home / Новини / Какво е нужно, за да се случи дигиталното земеделие

Наскоро в свое изказване в Кордоба еврокомисарят по земеделието Фил Хоган сподели мнение, че дигитализацията на европейското селско стопанство се случва твърде бавно.

И то не е единственото изявление на висш европейски чиновник в този смисъл. Макар за наблюдателите на сектора това да е все едно да кажеш, че зимата е твърде студен сезон, важното в случая е, че по темата се говори официално, и то на високо ниво. Лансират и конкретни предложения: например, бюджетът на бъдещата изследователска и развойна програма на ЕС „Хоризонт Европа“ за проучвания и разработки в сферата на земеделието, храните и природните ресурси да бъде удвоен.

Звучи чудесно, но има някои тънки моменти, които, заслушани в майсторски конструираните и поднесени речи на политиците, често пъти пропускаме да осмислим. Един такъв тънък момент е, че споменатата програма „Хоризонт Европа“ ще се изпълнява в периода 2021-2027 г. Двете години, оставащи до старта й, може да изглеждат пренебрежително кратко отлагане за чиновника. Обаче за стопанина, зает с отглеждането на зърнени култури например, това са две кампании на полето. Тези кампании биха могли да бъдат силни и доходоносни, подобно на стопанската 2013-2014 г., или слаби и носещи загуби, какъвто беше последният сезон за Централна и Западна Европа. В първия случай темата за спешната нужда от модернизация най-вероятно временно ще затихне. Във втория ще ни залее нова вълна от предложения, ангажименти, работни групи, стратегии. Все обещания, при това идващи съвсем не само от политическите кръгове, за които подобно поведение е естествено.

Лечението на фермерските болки е належащо сега и проблемът всъщност далеч не е свързан с нежеланието, неспособността или неефективността на Брюксел или което и да било национално правителство да намери решение.

Намирането на решение не е работа нито на Брюксел, нито на националните правителства. Те биха могли единствено да създадат по-добра макрорамка – политическа и до известна степен икономическа – за реализацията му.
Намирането на решение е работа на носителите на потребността. Това са фермерите, на които би следвало да им е омръзнало да гледат как една суша проваля реколтата им, докато в същото време други подготвят кацането на човека на Марс.

Всъщност, осъзната ли е потребността от подобни решения? Защото ако не е, ръцете на Брюксел са вързани. Колкото и дискусии, дебати, предложения и планове да се лансират, колкото и пари да се отделят от бюджета на ЕС за изследвания, разработките ще си останат в лабораториите. Или в най-добрия случай – в шепа експериментални стопанства.

Лабораторията и експерименталното стопанство могат да бъдат дом за тези разработки, но за кратко. Докато техните автори получат своята обратна връзка и докажат – на себе си и на пазара, че решението им работи. Споменах пазара преднамерено, понеже в крайна сметка AgTech е пазар, при това необятен. Ако той намери своя баланс, механизмите на Брюксел за стимулиране на предлагането биха станали до голяма степен ненужни. За да бъде балансиран един пазар, са нужни предлагане и търсене. И като всеки силно иновативен пазар, в зората си AgTech предлага, ала в Европа (за разлика от САЩ) търсенето изглежда незначително.
Разбира се, има и изключения.

Ние в Архимед например имаме нашите първи клиенти, мнозина други също са спечелили своите.

За да се достигне ефективна степен на въвеждане на AgTech обаче, е необходимо критичната маса потенциални потребители да бъде убедена в обективните предимства на новите технологични решения. Но това не става с речи, стратегии и програми, а с директна комуникация на вече постигнати резултати (ангажимент на самите AgTech доставчици) и със създаване на стимули за въвеждане на иновативни технологии.

Тъкмо тук аз виждам възможността за намеса на структурите на ЕС. Проблемът не е в липсата на решения, а в липсата на публичност и преди всичко на мотивация, която да доведе до осъзнатата потребност тези решения да бъдат внедрени.

В работата си неведнъж съм имал повод да подчертая, че селското стопанство е консервативен отрасъл. Ще ми се да допълня, че не смятам за възможно това да се промени само с речи, програми, стратегии. И в този смисъл може би по-адекватният подход на ЕС в конкретния случай с AgTech би бил не още и още грантове за изследвания. Такива в момента сякаш има достатъчно. По-скоро са нужни реални стимули за стопаните да внедряват съществуващите, доказани и работещи решения, да осигуряват обратна връзка с цел тяхното подобряване и така да се включат активно в стремежа на човечеството да се изхрани и да запази собствената си жизнена среда.

Автор: Камен Делибеев


Изпратете ни Вашето запитване